Борислав Цеков за Труд Всъщност, цялата история по създаването на ПП

Борислав Цеков за " Труд "

Всъщност, цялата история по основаването на Политическа партия и сглобяването на обединението ПП-ДБ беше специфична корупционна интервенция по изпирането и формалното овластяване на част от подмолните мрежи на Държавна сигурност и комунистическата номенклатура посредством техните отрочета, сполучливо „ продадена " и сложена под политическия чадър на остарялата американска администрация.

С историческия успех на президента Доналд Тръмп, който се върна в Белия дом през януари, този политически чадър беше хвърлен в „ кръглата директория " на историята и „ къщата от карти " на ПП-ДБ стартира да се разпада.

Това е скритата от обществените очи част от политическите и съдебно-криминални проблеми към затъналата в клепоткратични сюжети самозвана „ демократична общественост ".

Предупреждавали сме за нея неведнъж от месец ноември предходната година насам.

Но занапред ще би трябвало да се връщаме на тази тематика. Длъжни сме да припомняме и проучваме всеки неин подробност, с цел да не допуснем да се повтори. Защото поради тези хора и среди, бяха пропилени цели 10 години от живота на България. От нашия живот. В безвремие, неистини и овластена несръчност.

Когато самозваната „ демократична общественост ” изостави следващия бранд, който дискредитира, „ Реформаторски блок ”, и за следващ път се пребоядиса – този път като ПП-ДБ, те съчетаха своята налудничава рекламация, че са монополен изразител на демократичната народна власт и антикорупционната политика, с още по-нелепата рекламация, че били приносители на нов морал в ръководството. Истината обаче, както сме установили нееднократно, беше надалеч по-прозаична – ПП-ДБ не беше притежател на морал, а на безсрамен клиентелизъм; не беше новаторски фактор, а генератор на реституция.

Порочното зачатие на тази котерия е артикул на мрежите на остарелия режим, преформатирани в нова опаковка – мрежи на олигархичен капитал, зависимости от непознати донори и от преопаковани структури на някогашната Държавна сигурност. Те смениха езика, само че резервираха същността – едно капсулирано и даже фанатизирано политическо малцинство, което посредством надзор върху редица основни медийни канали, върху НПО-сектора и посредством дейната интервенция на ancien regime (б.р. - остарял ред) на неолибералните глобалисти - Обама и Байдън, се окопаха в ръководството. Превърнаха своя псевдоморализъм в заслон за нов обир и за фрапантно източване на държавните запаси в частна изгода.

Абсурдът е, че ПП-ДБ се представяха като поръчител на евроатлантическата принадлежност, до момента в който в техните редици и в сенките към тях застанаха точно потомци на комунистическата номенклатура и на Държавна сигурност – децата и внуците на тези, които държаха идеологическия, икономическия, политически и кадрови надзор по времето на тоталитарния режим.

Списъкът на потомците, овластени посредством ПП-ДБ, е дълъг и стартира от внуците на Политбюро и Централен комитет на Българска комунистическа партия, минава през окръжната и общинска номенклатура на комунистите, дейните борци против капитализма и всевъзможните ръководства на тоталитарния наказателен уред на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност, който по това време се кълнеше във честност първо на Съюз на съветските социалистически републики, а след това - на Народна република България.

Потомците към този момент не носят псевдонимите от старите досиета, само че разполагат с капитала, контактите и въздействието, пренесено от предишното и облечено в една нова, „ демократична “ хармония. Така, благодарение на администрациите на Обама и Байдън, старите мрежи на комунистическия режим изпраха предишното и го вписаха в новия либерален ред. Облякоха го в езика на правата на индивида, на грантовите планове, на „ виновното ръководство “. Синовете, дъщерите и марионетките на структурите от предишното бяха излъскани със западни стипендии, НПО-та и интернационалните стратегии. Трябваше да получат и политическата власт. И освен това – по соросоидния модел, експериментиран в Съединени американски щати – да овладеят правосъдната власт със свои деятели, с цел да ръководят посредством съда, а не посредством Народното събрание, тъй като знаят, че са обречени да бъдат малцинство, което не може да завоюва болшинство в демократични избори.

В този развой основна роля изигра президентът Румен Радев. Самият той – артикул на тези мрежи – неслучайно даде институционален старт на техния нов политически план. Именно служебните държавни управления на Радев бяха развъдник за „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, легитимираха техните върхушки, инсталираха техни фрагменти на основни места. Оттам потегли кадровият асортимент, през тях минаха първите дейности за преодоляването на администрацията.

Паралелно с това, техни деятели, работещи на прикритие като публицисти с обилно финансиране от “Америка за България ”, започнаха да раздуват пропагандния балон за „ новите и честни реформатори “. Дузина непознати служители обикаляха жълтите павета, с цел да изясняват доверително по какъв начин това са „ техните хора ” и да гледат укорително всеки, който дръзва да подлага на критика питомниците им. Натискаха безхарактерни български управленци и партии да прокарват нефелни „ промени “, замислени от ПП-ДБ, за преодоляване на държавни институции и най-много – на правосъдната власт.

Така ПП-ДБ получи непропорционално на публичното доверие в тях овластяване, което неизбежно се изроди в клиентелистки мрежи и прям произвол. Външният фактор не просто поддържаше нелепите персонажи на „ смяната " – те бяха налагани като само законен фактор, който би трябвало да диктува дневния ред на България. Така администрациите на Обама и Байдън, в действителност, нанесоха освен дълготрайна вреда на България, само че и на репутацията на Съединени американски щати у нас, тъй като легитимираха отрочетата на тоталитарния режим.

Това обаче завърши. С втория мандат на Доналд Тръмп, тази порочна политическа действителност на сменени полезности се разпада и то дълготрайно. Тръмп не има вяра в соросоидни пирамиди, а в национални ползи и местни елити, които са способни да ги пазят. В новата парадигма на Белия дом ПП-ДБ са изцяло непотребни, тъй като са атавистичен излишък от една глобалистка система, която умира пред очите ни.

Политическият чадър над ПП-ДБ е отстранен. И стартира да изплува действителността - безогледна корупция и фрапантна несръчност.

Тези разкрития са единствено началото. Под повърхността стоят доста схеми – с европари, с контрабанда, с назначения, с подкупи. И когато всичко излезе нескрито, може да се окаже че не е задоволително да приказваме за „ неточности “ и „ неможачи ", а би трябвало да приказваме за проведена клиентелистка и клепоткратична конструкция, която се опита да превземе страната под подправения байрак на „ смяната ".

Най-страшното обаче, не е самата корупция. По-страшно е лицемерието, с което тази корупция бе облечена в езика на „ полезностите “ и „ морала ". Защото те не просто лъжеха. Те сочеха с пръст, те обругаваха и клеймяха всеки, който им пречи, като „ зложелател на демокрацията “ и " мафия ". Дискредитираха понятия като „ промени " и „ смяна ".

Днес България има потребност не от нови герои, а от развенчаване на подправените. Тези, които се преструваха на морални, до момента в който пълнеха " кеш в торби ". Тези, които се заканваха на Държавна сигурност, до момента в който назначаваха децата? в министерства, общини и бордовете на държавните сдружения. Тези, които проповядваха за народна власт, а сътвориха най-плътната мрежа на задкулисието от началото на прехода.

Арестите по висшите етажи на властта по съмнения за огромна корупция анихилираха лъжата за „ братството на почтените " и „ демократичната общественост ". ПП-ДБ към този момент няма да минат с тривиални лозунги и неотстъпчив напън от непознати ментори. Нито с обругаване на съперника по грантовите „ радиоточки ". Защото обществото към този момент проглежда какво стои зад мистификацията на „ смяната ". Въобще, с аncien regime в Съединени американски щати си отива и крепената от него подправена „ смяна ", генерирана от мрежите на българския ancien regime. Благодаря ви за вниманието по този въпрос!